История на община Първомай

Здравейте на всички!
Идеята и препоръката ми относно форума на община Първомай е да има и една тема,посветена на историята на града в частност и на селата,част от община Първомай като цяло.
тъй като от близо 12 години се интересувам от историята на областите Пловдив,Пазарджик и Самоков,в личния си архив съм събрал голямо количество книги и научни публикации на български и турски език(в това число много от тях ги няма въобще в библиотеките на България) за историята на казата Филибе(тук изключвам останалите две Татар Базаръ и Самаков),сканове от осмонски дефетери,доста от които са от Истанбулските архиви,архивни документални селищни справки от непубликувани османски дефтери от Османския архив към НБКМ-София,както и за такива от Истанбулския архив във Турция,стари карти на района и пр.,които смятам да публикувам тук на вниманието на всички Вас.
Надявам се,че материалите които ще предоставям тук ще Ви бъдат интересни и полезни.

Най-ранният документ за съществуването на град Първомай и селищата от общината....

Дълго време,включително и до днес се смяташе,че град Първомай е образуван неизвестно кога през ХVІв., като най-ранния източник ОТ ЗАСЕГА ИЗВЕСТНИТЕ И ПРИВЕДЕНИ В НАУЧЕН ОБОРОТ османски документи от периода ХV-ХVІІв.,споменавщ името на града е известният джелепкешански регистър на овцевъдите от 1576г.,съставен от кадията на град Татар Пазаръ - Джафер,във който регистър град Първомай и посочен под името Илиаслу от нахията Караджа даг(Сърнена гора) на казата Филибе.
Привличането в научен оборот на един пренебрегнат досега османски документален източник от втората половина на ХVв.,неоспоримо свидетелества,че град Първомай ВЕЧЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛ КАТО значително селище от нахията Филибе(Пловдив),и че корените на зараждането му би следвало да се търсят в периода 1365-1390г.,тогова когато в земите на Пловдивска Тракия са били настанени големи маси от турски заселници,преселени в района от султаните-завоеватели на Пловдивско - Мурад І Гази(1362-1389) и Баязид І Йълдъръм(1389-1402).Именно такива турски заселници образуват град Първомай,а и редица други села в общината през втората половина на ХІVв.
Въпросният османски източник от втората половина на ХVв.,във който се съдържат най-ранните сведения за съществуването на града представлява подробен(муфассал) регистър от 1472г.,описващ поименно населението на санджаците Паша и Чирмен,обложено с извънреден данък за въоржаване и екипиране на акънджийските отряди в османската армия.Въпросният регистър се съхранява във Ориенталския отдел на Софийската Народна библиотека "Св.св.Кирил и Методий" под сигнатура - "ОАК 94/73".Целият дефтер,който е частично запазен и съхранен,съдържа 73 страници,като краят му липсва.
Според султанската заповед-хюкма,издададена лично от канцеларията на султан Мехмед ІІ(1451-1481) и намираща се на л.1 от акънджийския регистър от 1472г.,се описват причините за регистрацията,начина по който да бъде проведена тя,ролята на местните кадии и осмонски административни лица в хода на провеждането й и т.н.
Във самата заповед-хюкма,на л.1 от документа,във самия й край е ясно посочено,че тя и акънджийския регистър са съставени и написани "...през първите 10 дни на месец реджеб 877г. от Егира",или във дните от 2 до 11 декември 1472г.
В хюкмата,поместена в дефтера от 2-11 декември 1472г.,са посочени и районите от двата санджака които подлежат на облагане,като те са следните : Ески Загара(Стара Загора),Йенидже Загара(Нова Загора),Акча Казанлък(Казанлък),Филибе(Пловдив),Хас кьой(Хасково) и Чирмен.По смисъла на хюкмата от всяка християнска и мюсюлманска къща във този обширен район е трябвало да се събере сумата от по 33 акчета(дребна сребърна османска монета,основна парична единица на Османската империя през периода ХІV-нач. на ХІХв.),като събрата на всеки 30 къщи общо 990 акчета следвало да се предадат на един акънджия,който пък от своя страна бил задължен да придружи военачалника Али бей във военен поход.
При описите на селищата от нахията Филибе(Пловдив) в акънджийския регистър от 1472г.,всички общо 196 на брой,е описано и податното население на "Село Хаджъ Илиаслу",т.е. днешния град Първомай(НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.53б).
Всички жители на селото "Хаджъ Илиаслу"(град Първомай) от нахията Филибе(Пловдив),описани в регистъра на акънджиите от 1472г.,до един включително са по същество само мюсюлмани.
Останалите селища от общината,описани във този най-ранен засега известен османски данъчен регистър за района на Пловдивско открит досега,както във българските,така и във турските архиви,и за наше щастие,съхраняващ се в България,същевременно и кой знае защо все още непубликуван за масово и свободно ползване,са следните :
(Селища от община Първомай описани в дефтера от 1472г.) :
Село Козлу Деридже Геберан(село Драгойново,Първомайско) - НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.47б. - християни.
Село Куюджаклу(село Дълбок извор,Първомайско) - НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.49а. - мюсюлмани.
Село Шази Татаран(село Татарево,Първомайско - ?) - НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.55а. - мюсюлмани.
Село Кърджа Кьой(село Караджалово,Първомайско - ?) - НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.52б. - мюсюлмани.
Село Хаджъ Илиаслу(град Първомай) - НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.53б. - мюсюлмани.
Село Каргалар(село Искра,Първомайско) - НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.61а. - мюсюлмани.
Село Сару Бедерлер(село Виница,Първомайско) - НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.61б. - мюсюлмани.
Село Йогуртчулар(кв.Любеново на град Първомай) - НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.63а. - мюсюлмани.
Село Чакърджълар(село Градина,Първомайско) - НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.63а. - мюсюлмани.

Освен този документ с дата 1472г.,съществува и още един османски документ от ХVв.,във който се споменава град Първомай.Във подробен(муфассал)регистър на тимарската ленна рая във Пловдивско и Старозагорско с дата 1489г.,съхраняван в Истанбулския Османски архив към Генералната дирекция на Държавните архиви на Република Турция в Истанбул,заведен под сигнатура "ВОА,ТD 26",във който жителите на отделните селища са описани поименно,град Пръвомай е обозначен под името "Село Илиаслу" от нахията Филибе(Пловдив),като към 1489г.,през която е съставян този дефтер,градът е бил част от големия зеамет на висшия сановник от времето на султан Баязид ІІ(1481-1512) - Месих паша(Istanbul - BOA,TD 26,s.86).
Във разглеждания регистър от 1489г. от община Първомай фигурира само село Йогуртчу(кв.Любеново на град Първомай - виж във Istanbul - BOA,TD 26,s.125).
Жителите и на двете селища описани в документа от 1489г. са само мюсюлмани.

Утре или при първа удобна възможност ще се опитам да пусна информация за ситуацията в Първомайско според един съкратен (иджмал) османски регистър от 1530г.,съхраняван в архивите на Истанбул(Istanbul - BOA,TD 370).Той съдържа имената на всички съществували тогава селища в цялата Османска империя,и е най-ранният известен засега османски регистър,достигнал до нас в почти пълната си цялост.В него са описани абсолютно всички съществуващи тогава селища на територията на Османската империя,в това число и на Балканите,и в Мала Азия,и във Близкия Изток,и във Унгария,и на Арабския п-ов и във Северна Африка.Цялата архивна единица в Истанбулския архив(ако не ме лъже паметта,да ме прощавате ако е така),мисля,че беше в обем от около 15000 листа,окомплектовани във общо 11 грамадни тетради.

Из надпис на старогръцки език,намерен неизвестно къде в Първомайско и датиращ от периода ІІ-ІІІв.
*Skaskopara: IGB III(2) 1711: … Ἀπόλλωνι Κερμιλλ[ηνῳ κωμῆται] / Σκασκοπαρηνοι .
Превод : "(Постави се от...)...Аполоний Кермилен (и селяните) скаскопаренци..."(т.е. от жителите на тракийско село в региона,съществувало през ранната римска епоха - ІІ-ІІІв.,и наричащо се Скаскопара.

Забележка : Историкът на село Градина(Първомайско) - Бальо Балев,счита,че Скаскопара е тъждествено с неговото село Градина,макар и да не дава убедителни доводи в подкрепа на тезата си,като се опира само на една географска карта-реконструкция,съставена от местния езиковед,историк и краевед - Иван Дуриданов. - виж Б.Балев - "От Скаскопара до Градина","Збелсурд",Първомай,2003г.,стр.6-16.

Първомайско в 1530г.,според данните на съкратения(иджмал) регистър Istanbul - BOA,TD 370:
Село Чакърджъян(Градина) - s.97.
Село Хаджъ Бахадър(Виница) - s.94.
Село Иляс(град Първомай) - s.94.
Село Кара Халил(Караджалово) - s.91.
Село Куру Кесеги Татар(Татарево - ?) - s.101.
Село Куюджаклу(Дълбок извор) - s.91.
Село Тузлуджа(вероятно изопачено Козлуджа,т.е. Драгойново - ?) - s.92.
Село Йогуртджу(кв.Любеново на град Първомай) - s.93.